Въведение

Сгушена в полите на планината, под гордия взор на сините камъни всяка сутрин „Елица” посреща своите многобройни дечица. Денят започва забързан и любопитен, усмихнат и цветен. Вярно, плахи и несигурни са първите стъпки – на годинка светът е огромен, ала на седем да литнеш с ракета – опит е скромен. Защо ли? Защото тук с кубчета и детски строител бъдещ архитект извайва сложен капител. С палитра, събрала дъгата, уверено рисува на малък художник ръката и прави света нов и чудесен. С песен всеки се труди, нито един рекорд „спортистът” не губи. Малките „лекари” превързват на Зайко крачето, звънки гласчета надпяват даже на славей гласчето.”Учители” обучават куклата Мими, поети редуват рими след рими… и неусетно, както в книжките чудни, там дето Пепеляшка и Пипи надничат малките хора уверено в живота започват да сричат. И вече много години протегнати детски ръчички, едно сърчице разтуптяно, няколко златни къдрички, две палави детски крачета, пухкави устни в целувка събрани… и това е що кара Елица така да сияе.